BG
EN
Иновативната идея като бизнесИдеята като бизнес
Иновативните идеи могат да се превърнат в печеливш бизнес
20.09.2011 TV7, предаване "Уикенд с Миа Сантова"
Много милиардери са натрупали богатството си, благодарение на разумни инвестиции и забележителен бизнес нюх. Други обаче просто са имали късмета да им хрумне да продават нещо, за което никой досега не се е сетил. В списъка на „Форбс” за най-богатите хора на света фигурират имената на много хора, забогатели по този начин. Италианецът Мишел Фереро започва да предлага течен шоколад и изведнъж всички в света се сещат, че, освен като десерт, шоколадът може да се маже и на филия, като закуска. Това му носи 100 милиарда долара.
В Съединените щати Брад Хю прави над 5 милиарда долара като предлага на хората помещения за съхранение на вещи, или иначе казано, през 1972 г. заключва няколко врати в един голям гараж и дава ключовете на хора, които наемат помещенията.
Двама мъже - тайландец и австриец измислят "Ред Бул" - газирана напитка с високо съдържание на кофеин и витамин Б, която успешно предлагат на атлети и на младежи, които имат нужда от енергия за танци. И така примерите са стотици. В студиото на "Уикенд с Миа Сантова" сега са Управляващия директор на BusinessForSale.BG - Борис Алтънков и инвеститорът Валери Петров.
Според Борис Алтънков едно от първите неща, които са нужни при нестандартна идея за бизнес е да не е плагиатствана. Идеята като такава не може да бъде патентована, а трябва да има техническо решение за производството на продукт на базата на тази идея, което вече може да бъде патентовано. Хората, които имат иновативна идея, трябва да покажат на потенциалните инвеститорите, че това е печеливша идея. Ролята на бизнес консултанта е да се изготви бизнес план за развитието на дадена идея, да се покаже пред потенциалния инвеститор, че тази идея може да бъде реализирана на практика и че има пазар за нея.
Според Велизар Петров е изключително важно да се мине през тези етапи, защото голяма част от хората, на които им хрумват идеи, нямат финансова и инвестиционна култура. Професионалните инвеститори имат определени очаквания, те са хора, които работят с цифри, затова наемането на подходящ консултант е задължителна стъпка.
Проучване в цяла Европа показва, че първи българин се е сетил да патентова идеята за обувки с токчета във формата на световно известни забележителности като Айфеловата кула, Сфинкса и часовниковата кула Биг Бен в Лондон.
Въпреки анкетите, които твърдят, че българинът по-скоро иска платена работа и е загубил предприемаческия си дух, BusinessForSale.BG свърза екипа на предаването с Людмил Софрониев от Плевен, за да разкаже за интересната си идея за патент. Той се запалва по идеята да продава нестандартни обувки по време на лекция по маркетинг в Стопанската академия в Свищов.
Така Людмил стига до идеята, че световно известните забележителности - Статуята на свободата, Айфеловата кула и Сфинкса, под формата на ток за обувка, ще повишат самочувствието на жените, които стъпват върху тях.
Мечтата се ражда през 2001г., а едва 8 години по-късно Людмил събира 3000 лева и патентова идеята си. Според него фирмата, която би инвестирала в производството на токове за обувки по негов патент, много скоро ще завладее европейския пазар.
Понеже токове за обувки вече не се произвеждат у нас, разработката на 3D модела, на матрицата за тока и връзката с производителя струват колкото тристаен апартамент в София. Според Людмил Софрониев, първоначалната инвестиция на бъдещия му партньор ще се изплати след продажбата на първите 5хил. чифта обувки.
Модерни времена
Трябват ли ви каишка за разхождане на змия? Памперси за папагали? Кувьорче за предпазване от прах за кучета? Това са само малка част от класираните за най-идиотски патенти в САЩ, за последните 200 години. Вероятно има и по-смислени. Например правияt ток на Томас Едисон, телефонът на Александър Бел или атомната бомба на Опенхаймер. Независимо дали глуповати или свръхунищожителни, патентите на откритията са част от мотора, задвижил американската икономика досега. От 1880 г. до 2000г. регистрираните патенти в САЩ са скочили десет пъти и в момента надвишават 250 000.
След бума на информационните технологии от 80-те насам, все по-малко технологии могат да останат единствено в Америка. Вероятно това се дължи на унифицираните оръдия на труда. Всички, навсякъде ползат компютри и софтуер. Освен това една голяма част от учените, инженери, откриватели, не са американски граждани. Два пъти повече патентни грандове са раздадени на чужденци или извънземни, както наричат в САЩ всички пришълци, ейлиънс...
Все повече отговорни фактори в момента осъзнават, че единственият шанс за САЩ са новите технологични открития. Но борбата вече не е само колко по-шантави и нови чудеса ще се измислят, а колко от тях ще бъдат внедрени в серийно производство с търговска регистрация и печалба. А тя се оказва, че зависи най-вече от това къде се произвеждат. Със сигурност в Парагвай и Малайзия себестойността им е по-ниска.
Самият патент представлява ексклузивно право на ползване на собственото изобретение, така че никой друг да не може да го възпроизвежда за определен период от време. То се дава от държавата срещу определена такса. След изтичането на 3 и половина, 7 и половина и 11 и половина години, всеки може да го купи срещу далеч по-малка сума. Дали това ще е електрическа батерия за кола, дали гени от човешкия геном, патентовани за бъдещи медицински изследвания, лекарства, дали лъскави машинки за бита, няма значение. Теоретично всеки би имал достъп до тях, стига да изчака.
Затова, по най-елементарна пазарна логика, сме обречени на постоянни нови и нови изобретения. По-богатите ще си позволяват по-новите, по-бедните ще се задоволяват с по-старите модели. Но, спокойно! Понякога следващите версии не са по-добри от предходните. Питайте честните фармацевти и програмисти.
